Влечугите (Reptilia) са клас
гръбначни животни, които
включват дишащи атмосферен въздух четирикраки,
обикновено покрити с люспи.
Макар и все още използвана в повечето съвременни
системи за класификация,
групата на влечугите е парафилетична, като
обединява всички Амниота (гръбначни
с амниотично яйце) с изключение на птиците,
бозайниците и техни изчезнали
роднини.[1]
Влечугите са животни с
непостоянна телесна температура
(пойкилотермни) – не произвеждат достатъчно
топлина, за да поддържат постоянна
телесна температура, а вместо това разчитат на
топлообмен с околната среда, за
да регулират вътрешната си температура, например
чрез придвижване между сянка и
слънце. Повечето влечуги са месоядни и
яйцеснасящи, някои са яйцеживораждащи, а
други са същински живораждащи.
Влечугите възникват преди около
320 – 310 милиона години по
време на периода карбон. Еволюират от напреднали
подобни на земноводни влечуги,
които стават все по-адаптирани към живот на
сушата. Много групи влечуги
изчезват, включително динозаври, птерозаври и
водните групи като ихтиозаврите.